На 25 април 1962 година, точно преди 60 години, в Бургас се ражда Петя Дубарова. На 4 декември 1979 г., „невинна, като детско своеволие“, Петя „тръгва към своето далече.“ И макар да си отива рано от този свят, едва 17 годишна, творчеството ѝ е „това, което остава „да диша, тупти и цъфти след смъртта.“ „Да съм слънчево момиче“ Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват"Тя е слънчево момиче, във вените й слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта й тича." Малко след смъртта ѝ, ще нарекат Петя слънчевото момиче на българската поезия. Не само заради чисотата и дълбоката душевност, която струи от стиховете ѝ, но и заради лъчезарното и светло излъчване на нейната личност. Още от най-ранна детска възраст Петя сякаш вижда света в поетични образи. В училище я подозират, че тя не пише сама съчиненията си и дори предупреждавали майка ѝ да не ѝ помага в писането. Като ученичка изнася литературни четения сред съучениците си, а първите ѝ стихове са публикувани във вестниците „Септемврийче“ и „Родна реч“ като отново не са вярвали, че стиховете изпращани от майка ѝ са писани от дете. Когато е на 16 г. Петя взима участие във филма „Трампа“ на проф. Георги Дюлгеров. В свое интервю режисьорът споделя, че още от самото начало той е знаел, че общува с „истински поет“, с човек с невероятно „чувство за собствената си цена“. Филмът има нужда от образ-антипод на главната героиня, която е кариеристка. Точно затова режисьорът избира Петя, но тя не играе роля, а „влиза“ като самата себе си, а именно – като човек с огормен положителен заряд. Точно заради това приждевременнта ѝ смърт предизвиква силен отзвук по онова време. Още на следващия ден, в знак на протест, учениците отказват да влязат в час. Цяло едно поколение не просто скърби за младата Петя, в него се надига чувство за бунт и несправедливост към един незаслужено отишъл си човек, за един прекъснат порив и прекършени мечти. Почти веднага след смъртта ѝ, стиховете ѝ започват да се изучават в училищата, правят се литературни рецитали и четения в нейна памет. В този смисъл тя никога не напуска така любимото за нея училище. Интересен е и начинът, по който поезията ѝ достига до поколенията след нея. През 1994 г. се появява първия методологически текст, който дава идеи как може да бъде изучавано творчеството на Петя Дубарова в българското училище. Нещо, което се прави много преди творчеството на един поет официало да влезе в изучаваната програма. Но тъй като около личността на Петя винаги витаее и известен мистицизъм, и бунт – дори този процес при нея е наобратно, т.е. тя първо влиза в учебниците, после я канонизират и регламентират. „Невинна като детско своеволие“ „Как хубаво е с моите загадъчни вселени. Изпийте със очите си вселените, родени от стиха ми и от мене! Защото като кръшно главоболие минава мойта топла синя вечер. Невинна, като детско своеволие, аз тръгвам пак към своето далече!“ Днес, години по-късно, стиховете на Петя Дубарова продължават да се четат. В родния град на поетесата – Бургас отбелязаха 60 годишнината ѝ с 60 бели рози, а в София от 25-ти до 30-ти април в Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ ще се продават издадени стихосбирки на поетесата и ще бъде проведено четене за отбелязване на събитието.