ПУЛСЪТ НА ДЕНЯ
ART SOLO
ART за пример
Брой до 7
#FaceNews
Допълнителни NOTES
Бъди там днес

„Без асансьор“ – новата пиеса в Малък градски театър „Зад канала“

„Без асансьор“ – новата пиеса в Малък градски театър „Зад канала“

Какво се случва, когато Господин №1 срещне Господин №2? Първо се наблюдават, после се опитват да разговарят, а след това се сприятеляват като коментират малките неща в живота, за да забравят поне за миг самотата си... Дали изобщо ще успеят? И най-безобидното изречение въвлича героите в пропаст от недоразумения и абсурдни диалози. Пиесата е ритмична, върви с оживено темпо, оставяйки място за комедийни ситуации.

За съвременния френски драматург Себастиан Тиери, режисьорът на постановката Ивайло Христов споделя:

„Това, което ме привлича в творчеството на Себастиeн Тиери, е неговият хуманизъм. Героите му са посредствени, срамежливи, некадърни, непродуктивни… Те не се бунтуват, манкират, не могат да вземат решение…“

Всъщност „Без асансьор“ Тиери пише за двама главни герои, а в сценичната версия на Ивайло Христов, участие взимат четирима актьори - Герасим Георгиев – Геро, Филип Аврамов, Леонид Йовчев и Мак Маринов. Себастиен Тиери е един от най-поставяните на театрална сцена автори, не само във Франция, но и в почти цяла Европа. Френският писател умее не просто да весели публиката, той пленява своите зрители. Той говори, дори на моменти ужилва, опитва неуместното, рискува, разбърква разума, смее се на глас, а в следващия момент спира. Изчезва внезапно с усмивката си, без да ви даде време да забележите, че е тъжен. Или както пише за него френския драматург Жан Мишел Рибес :

„Себастиен Тиери владее елегантността на прекия път, той нахално се отървава от наложените приличия, които само утежняват съществуването. Тъй като той знае, че само скоростта позволява неочакваното, предизвиква обич, предизвиква смях и прави живота малко по-поносим.“

Себастиен Тиери е познат на българската публика с постановките „Обичай ме“ поставена в Сатиричния театър в София, „Той е дяволът“ в Младежки театър „Николай Бинев“ и „Двама съвсем голи мъже“ в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе.

Но нека първо се запознаем с така наречения „театър на булеварда“, към който приписват пиесите на Тиери. „Театър на булеварда“ (Théâtre du boulevard) е по-генерален термин за обозначаване на репертоара на театри, разположени на булеварда дю Темпъл (Boulevard du Temple), след това на така наречените Гранд-булеварди в Париж (Les Grands boulevards de Paris ) и чийто характер отначало популярен и мелодраматичен, а след това буржоазен и леснодостъпен, се противопоставя както на репертоара на големите традиционни сцени, така и на и изследванията на авангардния театър. Именно там през XVIII век се отварят известните театри: Nicolet основава „La Gaîté“ през 1759 г.; Audinot, съперник на Nicolet, основава „Ambigu-Comique“. Този вид „булеварден“ театър има за цел да развесели публиката, а мелодрамата е най-успешният жанр в края на XVIII век. Въпреки това поколение автори, родени около 1900 г., се опитва да придаде на булевардния театър онова литературното и драматично измерение, което му е липсвало. Това са главно: Марсел Ашар, който в първите си пиеси, внася нота на мечтателна поезия, както е в случая с „Жан от Луната“ (Jean de la Lune) от 1931 г. Друг автор, който внася промяна в този жанр е Марсел Паньол и известната му сатира „Топаз“ (Topaze) от 1928 г. Паньол е известен със своята трилогия, „Мариус“, „Фани“, „Сезар“, в която обрисува тогавашната социална прослойка. Друг автор е Жан Ануй, който отправя от своите ‘Pink Pieces’ и ‘Black Pieces’ язвителни критики към морала на обществото. По-малко амбициозен, но пък с интересен подход за времето си e Андре Русен, харесван от публиката най-вече заради „Малката хижа“ (Petite Hutte) (1947), където използва по необичаен начин комедиините ситуации на традиционния театър на булеварда. Въпреки промените, които е претърпял жанра, днес често има тенденция да се обозначава като цяло с „булеварден” комерсиалния театър, радикално откъснат от съвременните драматургични изследвания. Не можем да кажем същото за пиесите на Тиери, обаче, тъй като те носят в себе си голяма доза абсурдизъм, комичното и трагичното вървят ръка за ръка, а финалите на пиесите се различават от тези, характерни за развлекателния театър.

„Без асансьор“ на Ивайло Христов е един спектакъл, направен с огромна доза творческа свобода. Той умее да въвлича, да ни прави съпричастни, да ни кара да вярваме и да искаме още. В него трагикомичният квартет е изправен пред поредица от житейски грижи, въпроси от ежедневието, социални проблеми. Изкуството познава доста комични тандеми, които са се сблъсквали с подобни теми: Луи дьо Фюнес и Бурвил, Лаурел и Харди... сега тук са тези господа, които смело се спускат „без асансьор“. Сценографията и костюмите на спектакъла са дело на Марина Янева, превод от френски - Пламен Дончев, сценична версия и музикална картина – Ивайло Христов. А следващите дати, на които може да гледате „Без Асансьор“ са 7.05.2022 г. и 23.05. Къде? В Малък градски театър „Зад канала“, разбира се!

Автор Калина Николова

Завършила образованието си в родната страна на киното – Франция, Калина Николова се занимава активно с гледане на филми и тяхното интерпретиране и анализ. Отразява най-актуалните новини от света на седмото изкуство и театъра в блога на 7arts.
„Без асансьор“ – новата пиеса в Малък градски театър „Зад канала“ - Новини - 7arts.bg
З А Р Е Ж Д А Н Е