Бялата стая

Петър Александров е „насаме“ с живота си в клаустрофобичното пространство на болничната стая. Минутите тишина го снабдяват с щедри спомени и ретроспекция – срещите с приятеля му Буби и увлечението му Рина, любовница на Буби. Цикличността на времето, невъзможността да се разграничат настояще и минало, превръщат този кино разказ в задължителен за носталгичната душа.