.png){kind=logo}
Георги Калоянчев
Рожденна дата- 1925-01-13
Място на раждане- Бургас, България
През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как изиграва образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956) и в Театър 199. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199. В СИФ (1952 – 1962). Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Калоянчев. Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на преди това създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма. През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те. През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Член на СБФД (1964), на САБ – в УС (1970 – 1973). Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век. Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998; 2000 – II издание).
10 Намерено за "georgi-kaloyancev"
- 92 мин
Заключени в планинско село, сякаш встрани от всички порядки, разбирания и правила на цивилизацията, месните хора възприемат света чрез метафори, езически или християнски вярвания. Всичко, което им се случва носи ирационални кодове и заклинания от природата. На фона на този живот, човешките им проявления – любовта и омразата изпъкват още по-ярко. Прочети още
- 89 мин
Провинциална романтична идилия в средата на 30-те години, в която дори дребните кражби на местните жители не смущават кмета на селото. Всичко изглежда напълно допустимо и необезпокоително, докато не се разкрива обира на 8 милиона от банката. Това вече изцяло променя ежедневието на хората, които или приемат новината с радост или като тежък удар. Казусът е пов... Прочети още
- 97 мин
Лина Димова е певица с успешна кариера и верни почитатели, но внезапно за тях, тя изчезва след концерт. Бягство и анонимност Лина намира на устието на река Ропотамо в дома на бай Манол. В отсрещаната къща пък при бай Спиро, е отседнал полякът Ян Домбровски – мореплавател и авантюрист. Двамата с Лина бързо се откриват и започват да излизат на разходки. Прочети още
- 79 мин
Шест новели, обединени около темата за проблемите, недоразуменията, разминаванията и надеждите в българското семейство. „Талант“, „Моцартова соната“, „Чао, моя любов“, „Какво ти става“, „Сатърът“, „Голямото семейство“ и недотам удобните разкрития за често съмнителния морал на съпрузите, поднесени в комедийна рамка. Прочети още
- 93 мин
Мъдрият и непокорен Езоп е един от многото роби в каменоломните на остров Лесбос. Всички работят до пълно изтощение, докато в шатрите на лидийския цар Крес се шири охолство, а поетесата Сафо чете прочувствените си стихове. Езоп обаче бленува свободата и не се страхува да я завяви с хумор към господарите си. Прочети още
- 76 мин
„Кит“ сатиризира съществуващите недостатъци в икономическата и социална структура на България по време на социализма. Във филма се раждат едни от най-популярните цитати в българската кинематография. Той недвусмислено посочва съществуващия бюрократичен патос на различните управленски нива. По сценарий на Христо Михов (Черемухин) се показва лекотата на изкривя... Прочети още
- 84 мин
Годините на Втората Световна война - лекарка, селянин, фокусник и безработен с детето си, споделят едно купе в нощен влак на път за София. Към компанията се присъединяват и двама влюбени и наскоро освободен от затвора комунист. Никой от тях обаче не е подготвен за нагледния урок по солидарност, който ще ги противопостави с появата на английски беглец военноп... Прочети още
- 79 мин
Тя е непримирима, извън рамките на времето, порядките и ретроградните стереотипи. Ана по прякор „вълчицата“ доказва нагледно този нрав в трудововъзпитателното училище, където попада в резултат от предизвикателно поведение. Без родители и приятели, но със свободолюбив дух, тя рискува да бъде „опожарена“ от обществото. Директорът на училището обаче е готов да... Прочети още
Веднага след премиерата си през 1967, „Привързаният балон“ е абсолютно забранен за показване от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим, дори пред кинематографисти. Това продължава до 1990 г. Но не успява да заличи появата на един шедьовър: „Най-добрата филмова екранизация от творчеството на Радичков, художествена еманация на българската... Прочети още
- 89 мин
„Светло. Тъмно. Ние сме като фотографите, неразделни с тъмното“. Търсенето на „истината“ отвън е начин за бягство от мрака вътре в самия себе си... Личните страхове и съмнения на един инспектор се оглеждат в криминална история с много заподозрени и една скрита вина. И в живота, и в следствието, и за инспектора, и за жертвата, най-добрият изход е самоприз... Прочети още