Георги Георгиев - Гец
Рожденна дата- 1926-10-04
Място на раждане- Разпоповци, България
За първи път кандидатства за студент в ДВТУ през 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов в ДВТУ в София (1949 − 1953).[5] Има театрална специализация при известния съветски актьор и педагог народния артист на СССР Михаил Николаевич Кедров от Московския художествен академичен театър (МХАТ) „Максим Горки“ (1955 − 1956).[5] Бил е строителен работник и сътрудник на вестници. През периода 1953 − 1991 г. играе в Народния театър в София. Член на управителния съвет на СБФД. Член на БКП от 1966 г. Народен представител в VII народно събрание (1976 − 1981). Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми – „А бяхме млади“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри. Прякора „Гец“ придобива от колегата си Димитър Бочев, тъй като в родния му край (с. Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги. Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание.
2 Намерено за "georgi-georgiev-gec"
- 88 мин
Роден и израснал на село, Йордан остава завинаги свързан с очарованието и правилата на живота там, непонятни в града, където работи от понеделник до петък. Разходките с колелото до родното място и обратно са единственото спасително убежище за носталгичната му душа, която отказва да се научи на градски разбирания. Друг утопичен остров може да се окаже любовта... Прочети още
Веднага след премиерата си през 1967, „Привързаният балон“ е абсолютно забранен за показване от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим, дори пред кинематографисти. Това продължава до 1990 г. Но не успява да заличи появата на един шедьовър: „Най-добрата филмова екранизация от творчеството на Радичков, художествена еманация на българската... Прочети още