З А Р Е Ж Д А Н Е

 

actor-image
Георги Георгиев - Гец

Рожденна дата- 1926-10-04

Място на раждане- Разпоповци, България

За първи път кандидатства за студент в ДВТУ през 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов в ДВТУ в София (1949 − 1953).[5] Има театрална специализация при известния съветски актьор и педагог народния артист на СССР Михаил Николаевич Кедров от Московския художествен академичен театър (МХАТ) „Максим Горки“ (1955 − 1956).[5] Бил е строителен работник и сътрудник на вестници. През периода 1953 − 1991 г. играе в Народния театър в София. Член на управителния съвет на СБФД. Член на БКП от 1966 г. Народен представител в VII народно събрание (1976 − 1981). Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми – „А бяхме млади“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри. Прякора „Гец“ придобива от колегата си Димитър Бочев, тъй като в родния му край (с. Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги. Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание.

2 Намерено за "georgi-georgiev-gec"
genre-image

Роден и израснал на село, Йордан остава завинаги свързан с очарованието и правилата на живота там, непонятни в града, където работи от понеделник до петък. Разходките с колелото до родното място и обратно са единственото спасително убежище за носталгичната му душа, която отказва да се научи на градски разбирания. Друг утопичен остров може да се окаже любовта... Прочети още

genre-image

Веднага след премиерата си през 1967, „Привързаният балон“ е абсолютно забранен за показване от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим, дори пред кинематографисти. Това продължава до 1990 г. Но не успява да заличи появата на един шедьовър: „Най-добрата филмова екранизация от творчеството на Радичков, художествена еманация на българската... Прочети още